Битката за физическа независимост може да бъде спечелена, ако се борим заедно с болестта

 

Артрозата

Какво трябва да знаем за артрозната болест? Остеоартрозата е много разпространено заболяване,от което страдат 80% от населението на възраст 50-60 г.,макар понякога да се проявява и по-рано на 30-годишна възраст. Както е известно, ставите са покрити със ставен хрущял. Точно той бива поразен на първо място при остеоартрозата.Хрущялът играе ролята на амортизатор при различните движения,намалявайки натиска на ставните повърхности и обезпечава плавното им плазгане една спрямо друга.Хрущялът се състои от влакна от съединителна тъкан, рехаво разположени в матрица.Матрицата е желеподобна субстанция, образувана от специални съединения-глюкозамингликани.За сметка на матрицата се осъществява храненето на хрущяла и възстановяването на повредените влакна.Този строеж на хрущяла напомня гъба - в спокойно състояние той поема течност,а при натоварване я отделя в ставната кухина, за да обезпечи "смазването" на ставата.В течение на живота ни хрущялът гъвкаво реагира на стереотипното, хилядократно повторено натоварване,възникващо при работа,спорт и др.Това постоянно натоварване довежда до износване и разрушаване на части от влакната,които при здравата става се заместват от същото количество новосинтезирани влакна.Остеоартрозата се развива при нарушаване на равновесието между възстановяването и разрушаването.В резултат възниква "по-лошокачествен"хрущял, приемащ по-малко количество вода.Хрущялът става по-сух,по-чуплив и в отговор на натоварването неговите влакна се разцепват.С прогресирането на артрозата хрущялният слой,покриващ ставните повархности, изтънява до пълното му разрушение.Заедно с хрущяла се изменя и костната тъкан под него.По краищата на ставата се образуват костни израстъци - опит на природата да компенсира загубата на хрущял чрез увеличение на ставните повърхности.Селските лекари ги наричат "шипове".Трябва да се знае, че "шиповете"са резултат от заболяването и неуспешен опит на организма да се справи с проблема,а не причина за болеста - уж, че те ни бодат и оттам "меракът"на някои "лечители" да ги счупят или стопят. Фактори, способстващи за развитието на артрозата 1.ТРАВМИ За развитието на остеопорозата способстват силните едномоментни травми,съпроводени от счупване,изкълчване,навяхване или повреждане на връзковия апарат,така също и многократният микротравматизъм.Микротравматизацията се явява причина за появата на артроза при редица професии.Като пример може да се посочи развитието на колянна артроза при миньори и футболисти, лакътна и раменна артроза при ковачи,но и при зъболекари;артроза на ставите на пръстите при машинописки и тъкачки;на глезените при балерини и др. 2.СЪПЪТСТВАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Всички нарушения на обмяната на веществата,ендокринните разстройства способстват за развитието на артрозата.Артрозата най-често се развива при пълните хора,болните от захарен диабет,щитовидната жлеза,при жени в климакс.Различните нарушения на кръвообращението на крайниците като разширени вени и атеросклерозата също провокират развитието на артроза. 3.ГЕНЕТИЧЕСКА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ Доказано е, че възловидната форма на артрозата по пръстите се предава по наследство.При жени, чиято майка е страдала от тази форма на артрозна болест, рискът от заболяване е повишен. 4.ВРОДЕНИ ОСОБЕНОСТИ В наши дни широко е разпространен синдромът на вродената съединително-тъканна малостойност.Това е вродена слабост на съединителната тъкан,която се проявява с така наречените халтави стави,ранно развитие на отеохондроза,плоскостъпие,сколиоза и др.Ако не се съблюдава определен двигателен режим,това състояние може да доведе до развитието на артроза в млада възраст.Друга доста честа вродена аномалия-вродената луксация и дисплазия на тазобедрената става(именно затова се правят профилактичните ехографски прегледи при новородените),ако не се открие и не се лекува правилно,довежда с вазрастта до тежка форма на остеоартроза на тазобедрената става. 5.СТАРЕЕНЕ НА ОРГАНИЗМА С възрастта хрущялът става по-малко еластичен и загубва своята съпротивляемост при натоварване.Това не означава, че при всички хора в стара възраст се развива артроза.Но при наличие на други предразполагащи фактори, с възрастта рискът от заболяване се повишава. Симптоми Първият симптом е болка в ставата.Нейната интензивност може да бъде различна-от рязко изразена,ограничаваща движението на ставата,до умерена,възникваща само при определени движения.Причина за силната болка е реактивното възпаление на ставата/синовит/ или възпалението на околните тъкани/мускули,сухожилия и др./. Възпалението на ставата възниква поради попадането на късчета разрушен хрущял в ставната кухина и раздразват синовиалната обвивка.Болката се усилва при движение,налице са болезнени точки,характерни са стартови болки-след покой трудно започва движение.При правилно лечение възпалението в ставата и околните тъкани се купира,което се изразява в стихване на болката,изчезване на нощните болки и подобряване на обема на движение. Кои стави се поразяват най-често? По принцип артрозата може да обхване всяка става.В зависимост от това, кои са засегнатите стави, се различават различни форми на болестта.При една форма страдат малките стави на китките и ходилата. На пръстите се появяват плътни възелчета/възли на Хеберден/.Това са костни израстъци по краищата на ставите.В стадий на образуване те са болезнени и кожата над тях е зачервена.После възпалението стихва,запазва се една безболезнена деформация със задоволителна функция на китката.Ако са засегнати предимно палците на ръцете, функцията на китката се влошава още в ранните стадии на болестта.Друга форма на артроза е засягането на опорните стави. Артрозата на коленните стави се нарича - гонартроза,а на тазобедрените - коксартроза.Ако са засегнати наведнъж много стави, се говори за артрозна болест. Какви изследвания са необходими? Най-често отговарям -добър ортопед и добра рентгенова снимка,но понякога не е достатъчно.За сигурната диагноза помагат също и добре подбраните лабораторни изследвания,понякога се налага и скенер,а за изследване на уврежданията на околните меки тъкани - магнитен резонанс и ултразвук. Лечение 1.Използване на хондропротектори.Това са препарати,подобряващи структурата на хрущяла.Тези препарати нямат за цел намаляване на възпалението,а укрепване на хрущялната тъкан.Курсът на лечение с тези препарати продължава 6-8 седмици и е добре да се повтаря през 3-4 месеца.В последно време на пазара се появи голямо разнообразие от този вид лечебни средства,както и такива,включени в хранителни добавки.Това значително намали цената им и ги направи по-достъпни.Това позволява на все повече хора да проведат пълния курс за няколко години. 2.Противовъзпалителни средства.От името личи,че тези медикаменти са насочени към премахване на възпалението в ставите и околните тъкани.Те се разделят на стероидни и нестероидни.Нестероидните препарати най-често се използват във вид на таблетки,капсули,свещички и инжекционни форми за извънставно приложение. Разнообразието е голямо,но това в никакъв случай не трябва да ви подтиква към самолечение.Най-добре е да се доверите на опитен ортопед, който да подбере необходимата ви лекарствена форма.Стероидните средства най-често са в инжекционни форми за ставно приложение.Те действат бързо,почти мигновено,но продължителната им употреба може да доведе до увреда на колагена-основната субстанция на хрущяла. 3.Заместители на синовиалната течност.Това е биосъвместим гел,подобен на синовиалната течност,който за много месеци, а дори и години/в зависимост от фирмата производител/,може да обезпечи"смазването"на ставата.По този начин се препятства разрушаването на ставния хрущял и се премахва болката.Възможна е дори регенерация на хрущялните повърхности. 4.Физиотерапия и рехабилитация.Премахва болезнения спазъм на мускулите,подобрява кръвообращението и предаването на нервните импулси и така способства за храненето на ставния хрущял. 5.Санаторно-курортно лечение.Комлексна рехабилитация,съчетана със смяна на обстановката,намаляне на стресовите въздействия и свеж въздух.Не трябва обаче да се прилага в острия период. 6.Оперативно лечение.Това е широк набор от оперативни корекции и замествания,целящи да подобрят съпоставимостта на ставните повърхности,преместване и/или присаждане на здрав хрущял върху унищожен такъв,преместване оста на натоварване от болни към здрави,запазени повърхности; заместване на цели тежко увредени стави с изкуствени такива.Съвременната ортопедична наука предлага широк набор от оперативни техники, способни на подобрят значително, до пълно възстановяване на функцията на увредената става. Съществува твърдо убеждение у нашия народ,че "шиповете" изчезвали на 40-ия ден след смъртта. Подобно съмнително твърдение не можеше да не ме заинтригува и аз съвсем наскоро предприех експедиция в Египет със строго научна цел да направя проучвания по въпроса - изчезват ли след смъртта "шиповете'' и на кой ден. След като посетих няколко гробници в Долината на царете в горното течение на Нил и проникнах дълбоко в недрата на пирамидите/много съмнително удоволствие/ по долното течение на великата река и особено след обстойно изследване на сбирката подбрани мумии на втория етаж на Каирския музей,направих следния извод: Вече 3000 години след смъртта "шиповете" си стоят по костите на великите някога египетски фараони.Както се казва - умиране има, отърване няма.

Разгледано 10554 пъти. (2011-03-03)

 
Facebook | Twitter | Google | Yahoo



Още от: Услуги

• Още една победа над коварната болест
• Врастнал нокът
• Дископатия
• Травмата
• Изкуствената става
• Болестта на DeQuervain
• Hallux Valgus
• Артрозата
• Епикондилит
• Завъртане на ходилата
• Плоското ходило
• Церебрална парализа
• Луксация / Дисплазия
• Развитието на бебетата
Филм за победата над ДЦП
към видеото
Още едни първи стъпки след петата година от живота
към видеото
Много добра походка само с една операция
към видеото
Момиче с церебрална парализа проходи
към видеото
24-годишно момиче с ДЦП направи първи крачки
към видеото
Филм за лечението на плоско ходило
към видеото
Победа над ДЦП
към видеото
Към рубрика Видео